Ново начало, нов блог.

Метаморфозата на живота отнема време – от свободното най-вече. А в свободното ми време се включваше и времето, което прекарвах в шляене по блоговете, писане на коментари и статии. Да, но с края на средното ми образование, дойде и краят на безгрижният мързел финансиран от родителското тяло

Нещата се промениха. И аз се промених, както и моят блог. Тук да вметна – не, че толкова не можах да си пренаредя и възобновя старият блог, признавам си, че създадох този просто от мързел. Това чувство ме обхваща именно събота срещу неделя – след седмица прекарана в лекции, работа, социални дейности и прочие, идва уикендът, който пък неизбежно преминава в купони, защото няма как да живееш в общежитие и да не бъдеш част от алкохолният делириум и дивите танци през почивните дни. Е, това й обичам на неделята – всичко спи. В моят случай просто всички са прекалено пияни и уморени.

Да ви кажа накратко какво се случи с мен. Завърших БЗОД (банково застрахователно и осигурително дело) в Държавно Финансова Гимназия в Плевен. Амбициите ми към следване на дизайн в Англия се превърнаха в амбиции за следване на журналистика в СУ, но СУ бързо успя да ми убие амбициите не за журналистиката, а по-скоро за следване в България и някак си неусетно се озовах в Дания със специалност мултимедиен дизайн и комуникации. И както каза майка ми – човек от таланта не може да си избяга. Аз не, че претендирам да съм голямата художничка, но винаги е имало нещо в мене, което ме е човъркало по отношение на дизайн и естетика. И уви съдба. Като заговорихме за дизайн, не знам дали аз съм вече разглезена или наистина темите на WordPress са много куци. Но, който чете Би Би Си в лекциите по интеракция сега не може да си барне сам CSS-a и да си нагласи дизайна. Както и да е.

Вече съм завършила гимназистка, с българска диплома и взети матури, които аз абсолютно безкрупулно критикувах преди няколко месеца. Взех си матурите с звучните оценки “Много добър” и “Отличен”. Резилът при мен е, че “Отличният” е по английски. Но това вече мина. И Слава Богу. Сега вече съм студентка. Разботеща студентка. Издържам се сама, за което лично аз съм си много горда и радостна, защото няма по-готино чувство от това да си на 18 и да отидеш сама да си платиш наема. И няма по-готин начин да отидеш до Берлин, Амстердам, Прага и т.н. с твой собствени пари, които сам си спестил. Както е и много приятен момента да си платиш със собствената VISA билет за концерта на Depeche mode в Копенхаген. Сега да не ме сметнете за груба материалистка, но за мен си беше въпрос на гордост сама да се издържам.

Накратко, даже доста накратко, това се случи с мен в последните месеци. В този блог очаквайте шарени емоции, статии посветени на дизайна и медията, статии за политиката, изкуството, музиката, културата, киното, театъра и тонове разкази…от Севера.