Нека помогнем на пушачите да не умират млади

И междувременно да разбием митовете за толерантността на датчаните.

Когато за пръв път кацнах на летището в Копенхаген, се заприказвах с доста привлекателен датчанин, който много се надяваше да си легне с мен, но надеждите му бяха разбити, когато разбра, че аз няма да остана в Копенхаген, а заминавам за Орхус (вторият по големина град). И именно на това летище се сблъсках с една зона за пушачи от третият вид. Нямаше нищо общо с терасата на летище Бургас, която беше изпълнена с настоящи/бъдещи ракови пациенти – не. Бях жестоко набутана в малка стъклена кабинка, в която се побират 4 нормални човека или 7 манекенки или в най-лошият случай 22 виетнамеца. Но, като пушач, особено такъв, който мрази полетите, нямах друг избор освен да си извадя кутийката Davidoff с българският бандерол и да се примиря с факта, че стоя в някаква стъкленица, сякаш съм в зоопарк.

Мина време – четири месеца, забравих за тази случка. Но спомените ми за нея някак си се върнаха, когато в петък, с един приятел се разхождахме по центъра и си търсехме приятно заведение, където да пийнем по чашка, да изпушим по цигарка и да дискутираме сериозни теми. До този момент, явно или аз съм блеяла или това е нова политика в града, а може би наистина не съм забелязала в тъмното, защото от две седмици насам, целият град е окичен като коледна елха. Както и да е. Край реката (или поне онзи канал с неподвижна вода, който според гражданите на града се води за река) са насъбрани голяма част от заведенията – цяла дълга алея със стилни и приятни заведения. И какво виждат очите ми – тъй като в 99% от заведенията е забранено да се пуши вътре, при температура 4 градуса, пушачите бяха седнали на масите навън. Приближавам се трепереща, поради простата причина, че пак си облякох есенното яке, вместо зимното, и забелязвам една малка подробност – на всеки стол има сгънато и метнато топло и меко одеалце. Да, одеалце. И е доста интересно да наблюдаваш как хората са си седнали навън, облечени с якета, увити с шалове, пият бира или някакъв друг вид алкохол, пушат цигари Prince и са се завили….с одеалце. 5/5 точки получават от мен за идеята. Макар, че аз лично бих предпочела да си седна на топличко, вместо да се завивам с одеало в името на тютюна. Както и да е – ние отидохме там, където ни е мястото – в малко, уютно и пробито барче, с приемлив на качество и цени алкохол, хубава музика и пепелници на масата.