До Амстердам и обратно: Содом и Гомор

Не е истина от кога го влача този амстердамски пътепис. Тъй като съм болна и си “почивам” активно вкъщи, реших, че е време да извадя това заглвие измежду стотиците чернови, които имам в българският си блог. Първоначалната ми идея за написването съвсем се разми с времето, за това реших да разделя статията на две части. Първата, както виждате е озаглавена “Содом и Гомор” – досещате се, че ще ви говоря за курвите, дрогата и всички останали амстердамски грехове. Във втората част, чието заглавие е още under construction ще си говорим за другата страна на монетата – културата, изкуството, историята на града и това колко пленитлно място е холандската столица за мен.

Когато преди 8 години кракът ми за пръв път стъпи в Амстердам, аз го видях през едни 11-годишни детски очи. С годините ярките ми спомени се замъглиха и изникваха в съзнанието ми само щом зърнех някоя от прашните снимки, които все по-рядко съзерцавах с течение на времето. Не обичам да се връщам назад – предпочитам да вървя напред. Мисля си, колко е хубаво човек да мине отново по старите си стъпки – сега видях Амстердам с други очи, а ако ида след 8 години пак – със сигурност ще намеря някое друго очарование, което не съм забелязала от скорошното си пътуване до холандската столица.ю

Пътуването за Амстердам започна от автогара Орхус. Към 15.40 си хванах автобуса от кампуса – на гърба си с 60 литвора раница на “Ташев”, а в ушите си с Muse. Единственото нещо, което не ми хареса на Холандия, беше пътуването до там. Един от колегите ни (Торстен), предложи да пътуваме с автобус (защото него го е страх да лети) и някой гениален мозък, все че наистина резервира  автобусни билети. Малката подробност беше, че човекът предложил пътуването с това ужасно неудобно превозно средство, така и не дойде с нас. Както и да е. На отиване поне се забавлявахме, защото бяхме цялата тайфа, а лафовете бяха безценни.

В Амстердам пристигнахме към 7 сутринта – гара Амстел. Бързо се ориентирахме в обстановката и си взехме влак, който щеше да ни закара до Централна гара. Няма и след три минути, една симпатична жена на средна възраст ни заговори на перфектен английски и веднага ни запита на къде сме тръгнали. След като й обяснихме, че търсим хостел “Марникс”, тя веднага се впусна в обяснение, с кои трамвай можем да стигнем до там и как да го намерим. Дори ни изпрати до спирката и ни пожела приятен престой в Амстердам. Взехме си трамвай номер 7 за Marnixstraat и към 8ч. вече бяхме в хостела – проблемът беше, че трябваше да се настаним след 14.00, за това просто оставихме габажа си там и тръгнахме по амстердамските улици.

Този първи ден малко ми се губи – поради умора ли и аз не знам. Но нека мина по същество и обясня защо кръстих статията “Содом и Гомор”.

Всички сме чували, че марихуаната, гъбите (макар вече да се водят нелегални, още ги има някои видове в смарт-шоповете) и проституцията в Холандия са легални. По мои наблюдения, именно поради тази причина, там има много по-нисък процент на злоупотреба с тези “благини” от колкото в държавите, където са нелегални. Както и да е – нека започнем с проституцията и въпросните “Червени фенери” (Red lights district). Лично аз не бях чак толкова запалена да ходим там, особено в самото начало, но тъй като колегите (мъжката част) много държаха да идат, се юрнахме цялата група. Истината е, че по време на престоя ни там отидохме поне 3 пъти. Първият път за мен си беше малко стрес – когато живееш 8 месеца в Дания, до толкова се изнежваш, че всеки, който впива жаден поглед в теб е потенциален изнасилвач. А по червените фенери такива колкото искаш. Търсенето беше особено лесно – в момента, в който достигнахме улиците, които бяха затрупани със секс шопове, видеотеки с порно и т.н. знаехме, че сме близо

Колегите без никакви притеснения зяпаха момичетата, които стояха зад стъклени витрини на фона на червени светлини – полу-голи, гримирани млади девойки, които палаво те приканват с ръка и ти се усмихват. В един момент се чувствах като в зоопарк, а момичетата бяха някакви екзотични животински видове в клетки. Беше около полунощ, а останалата част от Амстердам беше сравнително пуста и тиха, докато червените фенери гъмжаха от народ и от всякъде се чуваше английска (особено с шотландски акцент) реч. По канала на тази улица на содома и гомора беше пълно с красиви бели лебеди – тези лебеди можеше да ги видиш само на червените фенери. Някак си не направих връзката между проститутки и лебеди, но както и да е. Първото ни посещение там беше сравнително кратко – особено на женската част от компанията, не ни беше особено интересно да гледаме как разни туристи се пазарят с младите жрици на любовта за свирка. Не ми беше и приятно, че в тъмните алеи към края на улицата все се намираше някой, който си правеше чекия, гледайки жадно към минаващите момичета. Истината беше, че в Дания живея в стъклен кафез – колите спират на пешеходната пътека, нощем е тихо и безлюдно, просто спокойствието е достигнало тоталният си апогей и дори едните му червени фенери ми вкараха силна доза адреналин.

За това се и върнах. Последният път, когато минахме по червените фенери, аз настоях да не търсим главните пътища водещи до там, а да минем по малките тесни улички, които стоят като модерна извадка от роман на Достоевски. Мръсни, заринати, препълнени с народ, жадни очи те гледат от всеки ъгъл. Дългата алея беше осеяна със секс-шопове специализирани за садо-мазохизъм, всякакви видове извратени играчки, филми и т.н., до тях пък грандиозни кино-зали, с плакати извадени от най-хардкор порно филмите, които сте гледали, а отпред приципно стои мъж в късните си 40, с жълтеникава кожа, набола брада и крайно окаян вид. Извадка от роман на Бекет. И в моментът, в който хвърлих лек поглед на тази странна птица, той като радар ме засече и започна да ми предлага билет за живо секс-шоу – бяла жена и двама черни мъже, шоуто започва всеки момент, готов е да ми направи отстъпка за цената на билета. Аз отказах учтиво – бих влязла поради една единствена причина, но едва ли щеше да ми стиска – а именно да видя що за птици ходят да гледат секс на живо. Просто съм сигурна, че щях да бъда шокирана. Мъжът продължи да вика след мен, убеждавайки ме, че шоуто щяло да бъде градиозно – епитети като “големи пениси” и т.н. бяха използвани в тази кампания за привличане на клиенти. Жалко, че не можах да снимам този забележителен образ…И така си продължи дългата тясна уличка – секс-шопове, лайф секс представления и дюнери. Секс и храна – какво повече му трябва на човек?

Другата греховна фаза на това пътуване беше дрогата. Малцина от нас пушеха трева и хашиш, за това и ние бяхме първите да се забием в локалният coffee shop. В Амстердам тези места, не се различават по какъвто и да е друг начин от всяко нормално кафене, което можете да видите по Европа (е, разбира се, има и някой по чил-аут ориентиран интериорен дизайн). С малката разлика, че вътре мирише на трева, а до бара с напитките има малък бар с каталози, предлагащи различни видове трева и хашиш. Ние си взехме от тази с 5 звезди. Попитаха ни дали имаме 18 и ни дадоха тревата, с листчета и филтри. В Дания почти никъде не можеш да си намериш качествена трева – тук се набляга на хашиша, за това и ние алчно задърпахме амстердамската трева, без да мислим, че само след третата дръпка ще сме в облаците. Няма по-приятно чувство от това да излезеш напушен по амстердамските улици – всичко се движи бавно, в един момент, дори гласовете се разминават, започваш да се вгледаш във всякакви детайли, а в един момет прекратяваш опитите си да проведеш смислен разговор, просто защото думите ти някак ти се губят (особено на английски). А после дойде и смеха.

Преди да си тръгнем от града на греха, повечето от нас, разбира се се запасихме в трева и гъби. Моите бяха покрити в кутията ми за бижута и добре натикани между мръсните чорапи в раницата. Все пак щяхме да минаваме границата с Германия. И разбира се, на връщане от Холандия ни спряха – на отиване нямаше проблеми – кой ще ти мъкне дрога от Дания, но Холандия вече е друга ракия. Аз и Раду се опитвахме да изглеждаме възможно най-спокойни, имайки предвид, че долу немските ченгета тършуваха из багажа. Като за капак пътувахме с една група холандски откачалки, единият си беше абсолютно копие на Боб Марли, които пък пътуваха от Холандия за Германия с някакво американско L.A. леке. Полицията минаваше да проверява паспорти и лични карти и при вида им, американчето пребледня. Започна да задава тъпи и не на място въпроси от сорта: “Какво става, защо има полиция?” и т.н., при което единият от полицайте взе паспорта му, огледа му снимката и каза: “Border control. Don’t you have this in the US?”. Тъкмо когато си помислих, че Ада по преминаването на границата е приключил, онези холандски откачалки започнаха да се ебават с полицията. От Германия едно нещо съм научила – с немска полиция ебавки НЕ СЕ правят! В края на крайщата минахме – нито аз, нито Раду свършихме в затвора.