Пътуване из Севера: Ден III-IV – Балтийско море и Стокхолм

(…извадено от дневника с пътеписи…)

Няма нищо по-спокойно и лениво от ден в открито море. Вчера към 16.30 корабът ни отплава от Киел, Германия и потегли посока Швеция. От тогава освен синият хоризонт и някой друг товарен кораб, друго нищо не съм виждала. И тази вечер, стоя и гледам залеза към полунощ – така е лятото на Север – дните са дълги, а нощите къси – в момента, в най-северните части, слънцето никога напълно не залязва и по това време на годината се появяват така наречените бели нощи – не сме достатъчно на Север за да ги усетим напълно, но Русия идва, а с нея и липсата на залез слънце.

Днес е 19 градуса – след гала вечерята се събувам боса и ходя по палубата – събирам някой и друг поглед, разбира се, защото вече не съм на датска земя и ходенето по улиците бос не е толкова актуално. Освен, че ми беше приятно да усещам студеният под на палубата, много мразя да нося токчета, но на вечеря нямаше да ме пуснат с кецове. Иначе черни вечерни рокли обичам, но ги нося с клинче и ниски обувки.

Екипажа на кораба се постара да ни забавлява цял ден – понякога липсата на пейзаж, прави ежедневието доста скучно. Баровете отвориха от рано, а с тях и музикантите започнаха да свирят. Във всеки бар има различна музика – класическа, джаз, латино, блус, денс и т.н., а в дискотеката има и DJ. Така и не стигнах до него – достатъчно ми беше да послушам руският пианист Игор и едно латино трио, които свиреха, пееха и създаваха свежо настроение.

Докато си се мотам боса по палубата и се взирам в тъмно синият безкрай на морето, край мен минава пасажер с апарат, с чийто обектив би могъл да заснеме дори луната. Тихо мълком, мислейки си, че не съм го забелязала, ме снима как си ходя босичка Голяма атракция се извъдих за някои, макар скандинавците и дори германците, хич не ми обръщаха внимание на разголеното облекло в тези ниски температури и студен северен вятър. За една година в Дания, съвсем се калих на хладен климат – не, че зимите са кой знае колко студени, но пък лятото за седмица-две, като удари 29-30 градуса и вече чувстваш жега, въпреки чистият въздух и приятният вятър. От там идва и моята логика, че лятото, в горещият плевенски климат и застоял въздух, едва ли ще се прибера – не искам да звуча разглезена, но имам чувството, че ще се задуша.

При наближаването ни към Стокхолм, както и на Санк Петербург по-нататък, не можах да спя. В Русия ме умориха белите нощи, но в Швеция просто ми беше прекалено красиво да гледам малките островчета и невероятната, непокътната природна красота на Скандинавия. Легнах към 2 сутринта, около два часа и половина по-късно се пробудих – вече беше светло, а от прозореца на каютата ми се виждаше ето това:

Щеше да бъде престъпление, ако просто се бях обърнала на другата страна и бях продължила да спя. Казах си – майната му. За сън има време – пролазих някак си от леглото до балкона на каютата ми, взех апарата, поснимах, а после само се излегнах на стола и оставих зрението ми да се наслади на тази красота. За пореден път си дадох сметка, че българската природа не отстъпва по красота на скандинавската – с голямата разлика, че по скандинавия природата е пазена, дори поддържана, а не разрушена в името на бетона и грозното хотелиерство. В Дания (вярвам, че и в останалите части на Скандинавския п-в) по плажовете е забранено да се правят кафенета, ресторанти и други форми на печалбарство – най-много някоя малка дървена къщичка да има, която е кану клуб.

Наблужавахме Стокхолм с около 30 км/ч. Днес щеше да бъде топло, макар прогнозите да казваха друго – но както имаше една приказка – ако на лъжата краката са къси, то метеоролозите са джуджета.

Стокхолм е обявена са столица на Швеция през 1634, след дълги конфликти с датският крал Кристиян I. Следват години на глад, тежка зима и дори чума, която през 1711-та убива по 1200 души на ден. След смъртта на Карл XII, държавата (и столицата) за пореден път са в застой.

През 18-ти век, шведската наука и изкуство разцъфтяват, което дава повод за построяването на нови институти и сгради. Въпреки честите фази на застой в историята на града, Стокхолм се превръща в истинска, функционираща и населена столица през 1915г., когато населението на града достига до над 360,ооо души. Лятото на 1912г. Олимпйските игри са проведени в Стокхолм, което дава повод за голяма транформация на града. В началото на 60-те години, столицата на Швеция за пореден път търпи промени, отново в положителна насока – започва бум на строителство, благодарение на което през 80-те, Стокхолм се превръща в доста скъп за живеене град. По време на рецесията през 90-те, обезценената крона всъщност доста помага на Стокхолм – шведския туризъм започва силно да нараства и столицата бива посещавана от многоброини чуждестранни туристи.

След влизането на Швеция в Европейският съюз, Стокхолм постепенно се превръща в достъпна туристическа дестинация. Премахването на ограниченията като часове, през които може да се сервира алкохол и т.н. в барове и ресторанти, спомага на шведската столица да се превърне в един вибриращ и кипящ от живот град, който виждаме днес.

Едно от първите места, които посетих беше Gamla Stan или Старият град на Стокхолм, където освен Кралския дворец, се намира и Nobel Museum, който е посветен не само на делото и личността Алфред Нобел, но и на всички лауреати на Нобеловата награда от 1901 до сега.

Другият чар на Старият град (поне за мен) са малките и уютни улички, които аз лично обожавам. Имаме си ги и в Дания и тъкмо когато се чудех дали ще ги видя в шведската столица, се натъкнах на тях по пътя за краслкия дворец:

Oще малко снимчици от разходнака из шведската столица:

Стокхолм, както всички останали скандинавски столици е чиста, подредена и спокойна – ние, които идваме от Източна Европа, а особено тези от нас, които са виждали мръсният и пръскащ се по шевовете Париж, Ню Йорк и Лондон, имаме представа как изглежда една средно статистическа европейска столица. Скандинавия и Балтика обаче, винаги са се цепили от колектива. В градове като Стокхолм, Копенхаген, Осло, Талин и т.н. доста трябва да се постараеш, че да се загубиш – и дори да ти се случи, няма нищо по-лесно от това да се ориентираш. Не отричам удобството на GPS навигацията, но лично аз предпочитам добрата стара хартиена карта – напомня ми за времето, когато нямаше мобилни телефони, които да ти почесват дупето и да ти обръщат палачинките, както и перални, които сами простират. В университета ми съм заобиколена от високи технологии – исках малко почивка.

В Стокхолм гъмжи от музеи – Музея на модерното изкуство, the Nordic Museum, Skansen, но един от най-забележителните и по статистика – най-посещаваният музей в цяла Скандинавия е The Vasa Museum.

The Vasa Museum представлява военен кораб от 17-ти век. Счита се, че той е най-старият и единственият запазен кораб от тези времена. Историята на кораба Vasa e доста интересна – през 1625, краля на Швеция поръчва построяването на нова флота от военни кораби. Сред тях е корабът Vasa. С построяването на кораба, се заена холандският архитект Henrik Hybertsson – носи се със славата, че има опит в изграждането на военни кораби, Да, но корабът Vasa, който на 10 август 1628г. е тържествено изпратен да отплава от Стокхолм, потъва само минути след отплаването му. Накланя се на една страна и пред изумените погледи на хората – потъва. От екипажа загиват 50 човека, но след като е изваден са намерени само 25 скелета.  Това е историята на славният военен кораб от 17-ти век, който потъва със самото си потегляне.

В Skansen пък, който е известен open air museum, освен интересни архитектурни решения от градския и не толкова градския живот на Стокхолм, човек може да се нагледа и на интересни животни – като например малките тюленчета, които се помещаваха там. Отделно там се провеждат и много концерти и фестивали. В малките магазинчета, сякаш се връщаш с години назад – там в традиционно облекло от отминалите времена, усмихнати шведки ти продават бутилирано в стъклена бутилка мляко, туко що изпечен хляб и т.н. Музеят е огромен! Освен това, разкрива и невероятни гледки на Стокхолм от високо:

Приключвам тази публикация с една последна атракция.В Стокхолм си беше жегичка – 29 градуса. И няма нищо по-приятно от това истински да се разхладиш в топлото време. А в шведската столица няма и по-подходящо място от Absolute Ice Bar! Ледът е внесен от Лапландия, а температурата се поддържа около -5 градуса.

Лична констатация – шведите са по-богати от датчаните! Съдя по броя на частните яхтени пристанища и по самите яхти. Единствената луксозна яхта, която видях в Орхус, беше с шведско знаме. Хах. На отплаване, доста шведи ни махаха от лодките/яхите си, включително и група от 8 човека, които бяха на кану – от далеч ги видях как ни махат с греблата, а когато корабът, който аз наричам чудовище, мина покрай тях, свалиха греблата и започнаха да мятат с ръце. Сякаш шведите на отплаване от Стокхолм ни мятаха повече от колкото на идване