Никога не съм вкусвала това кулинарно творение. Дори когато консумирах месо, намирах шкембе чорбата за изключително неприятна храна. Никога не съм знаела защо, но самото име шкембе чорба някак си убиваше апетита ми. До скоро дори не знаех от какво се прави тази известна българска гозба, но съвсем наскоро разбрах. От дебелото черво на прасето.
Знаете ли какво минава през дебелото черво на прасето? Лайната му.
Ако не знаех методиката покрай приготвянето на шкембе чорба, сигурно тази блог-статийка щеше да носи друго заглавие. Сега поне знам, че българина е способен доброволно да яде лайна.
България е малка държава в Югоизточна Европа. Населението й варира, тъй като за последните 20 еднопосочните билети от Терминал 2 се продават по-добре от топлите банички. България е парламентарна република, с министър-председател, имащ излъчването на член на мексиканските наркокартели, относително същото минало, реторика на тийнейджър от дълбоката провинция и психологията на убиец. Изключвайки министъра на вътрешните работи, останалата част от парламента има видимо по-високо интелектуално ниво, но почти същите ценности.
Но и голяма част то българското население не остава по-назад по отношение на харизматични личностни харектеристики.
Българите са една от най-уникалните нации в континентална Европа. Всички знаят задълженията на другите, но никога не са напълно наясно със собствените си. Това е поведение, което се толерира още в училищна възраст. На гърба на всеки един бележник има графа, която ясно разяснява правата и задълженията на учениците и учителите. Но учениците винаги четат само учителските задължения и добавят други – несъществуващи такива. Учителите в България вече не са уважаваното съсловие от квалифицирани и тясно профилирани специалисти и педагози, а играят ролята на хормонална боксова круша. От тях се изисква да превъзпитат тези деца, които не са получили възпитание от родителите си, да поемат поведенческите удари било то от липса на възпитание или от хормонални нарушения. А ако остане време трябва и да преподават все по-елементарен и оскъден учебен материал и независимо от знанията на юношите, те трябва да пишат високи оценки, за да може тези интелектуални инвалиди един ден да станат адвокати, икономисти, мениджъри, лекари и политици. За да може правосъдието ни, икономиката, политиката и здравеопазването да продължат да разцъфтяват по прекрасния начин, по който са разцъвтявали до сега.
Учителското съсловие не е единственото, което изпълнява тези толкова жизнени за едно общество дейности, а му се заплаща колкото да не умре от жажда.
Друго подобно съсловие е лекарското. И там, всички сме наясно с лекарските задължения и понеже тези хора са рецитирали клетва, те са длъжни да направят невъзможното за да ни помогнат. Въпреки наличието на некадърни лекари, чиято практика ги е докарала до абсолютен непукизъм, не можем да измерим с един аршин едно цяло съсловие. И тук пак не сме наясно със задълженията си.
Никога не съм разбирала защо термина “здравеопазване” се свързва с медицината. Самата дума здравеопазване означава опазване на здравето, т.е. здравето се пази, а когато се влоши – се лекува. По тази логика опазването на здравето, до голяма степен е отговорност на индивида. Разбира се, има ред болести и обстоятелства, които водят до неговото влошаване – такива, каквито не зависят от самият човек. И все пак след като сме на челно място в класациите по инсулти, инфартки, затлъстяване и прочие други физиологични проблеми, не си ли задаваме въпроса – защо така бе аджеба? Ами защо – шкембе чорба. Избираме мазните свински пържоли, богати на холестерол храни, домашна ракийка (която не искам да знам в какви хигиенни условия бива дестилирана) и разбира се цигарка, пред балансирано (пак вкусно) хранене, повечко движение, по-рядко консумация на алкохол. Избираме байпас пред здраве. Финансовата страна на въпроса не е оправдание, защото картофите, броколите и цвеклото са по-евтини от кремвиршите, луканките и свинското.
Българина иска здравни услуги на швейцарско ниво, на цената на африканско такова. Разбира се, визирайки средната работна заплата, е повече от ясно, че и здравните осигуровки ще са мизерни. Но за мизерни осигуровки се получава и мизерно здравеопазване – period.
Враждебността ни спрямо учителите и лекарите ни ще има катастрофални последици след години. Повечето преподаватели – както гимназиални, така и университетски, приближават пенсионната си възраст, ако не са я минали вече. Млади ентусиасти за тази професия – няма.
С лекарите е същото положение – младите докторски дипломанти напускат границите на България, не само поради липсата на специализация, позорното ниско заплащане, а и поради нивото на медицината и науката у нас, което не позволява желаната реализация на много млади и кадърни хора. Голяма част от лекарското съсловие ще се пенсионира до 10-тина години и накрая…накрая ще си спомняме за сегашното ниво на здравеопазването с носталгия.
Не са изумителни само политическите ни лица с простотията си. Ние не отстъпваме по-назад. Искаме, но не даваме. Искаме чисти улици, а не се научихме да използваме кошчето за боклук. Виждаме какво дишаме, но автомобила се пали за едно ходене до магазина. Искаме функционален градски транспорт, но да не плащаме за билетчета. Искаме да ни плащат колкото на люксембургците, но да работим колкото гърците по време на сиеста. Искаме промени и реформи, но нищо не правим за да си ги получим.
Иначе сме най-красивите, най-интелигентните, най-работливите в Европа. Тогава защо живеем в такава действителност?
